Назад

„Света София” била склад

23.11.2019 г., стр.16

15 века е символ на столицата

Използвали светинята и за пожарникарска наблюдателница

Константин Събчев

Столичната църква „Света София“ е знакова не само за история на града, но за цялата история на християнството в България и по света.

Тя е най-старата, наред с ротондата „Свети Георги“, действащата църква в страната.

Едикт

Сердика започва да се християнизира още в първите години след възникването на християнството. Както навсякъде обаче привържениците на новата религия са преследвани и подлагани на мъчения в Римската империя чак до началото на IV век тяхното упорито следване на вярата накрая принуждава властите да отстъпят. Така на 30 април 311 година в Сердика -днешна София- император Галерий издава Сердикийския едикт, с който християните получават статут на религиозна търпимост (толерантност). Две години по-късно, през 313 година, император Константин Велики потвърждава едикта на Галерий чрез Медиоланския (Миланския) едикт.

Наследство

Вече е установено че мястото на „Света София“ са издигнати последователно поне четири по-малки християнски храмове, предхождащи днешната сграда. В днешния си вид тя добива в средата на V век. Още в неговия край обаче тя е засегната от предполагаеми следващи нападения и претърпява строителни поправки около средата на VI век при император Юстиниан I. Подобно на „Света София“ в Цариград, и тя е посветена на Божията премъдрост.

По време на завладяването на Сердика от хан Крум през 809 година са срутени сводовете на трите надлъжни кораба и на напречния кораб (трансепт), както и надстройката на притвора. След покръстването на България, през втората половина на IX век църквата е ремонтирана, като сградата е придобила приблизително съвременния си план.

През следващите столетия „Света София“ продължава активно да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за опело, поради непосредствената близост с едно от градските гробища. По времето на Второто българско царство„Света София“ придобива статута на катедрална митрополитска църква. Открити са следи от стенописи, датирани в XII век .Името София от XIV век започва да се използва и за града

Превратности

Османските завоеватели възприемат и налагат София като име на града, а храмът е превърнат в джамия. Издигнато е минаре, унищожени или замазани са стенописите. Сградата за пръв път е разрушена по време на земетресение от средата на XV век. В края на XVI век тя е отново възстановена като джамия от османския велик везир Сиявуш паша. Отново през 1818 г. и 1858 г. сградата пострадва сериозно от нови силни земетръси, като при последния минарето пада.

Съгласно съществуващото в исляма битово поверие, че падне ли минаре, Аллах е отвърнал очи от това място, джамията е окончателно изоставена и превърната в склад. На 4 януари 1878 г. пред нея с благодарствен молебен тържествено са посрещнати войските на руския генерал Гурко. Складът е затворен, но въпреки енергичното недоволство на софиянци, към края на XIX век високите части на църквата се използват като наблюдателна кула на столичната пожарна команда.

Възкресение

Едва през 1927 година „Света София“ е обявена за народна старина и решено тя да бъде отново действаща църква. Ееднага след това се извършва първото съвременно възстановяване на храма, което е завършено през 1930 г. На 21 септември 1930 година църквата е осветена и в нея започва да се извършват богослужения.

През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. Нова реставрацията и коносеревация на екстериора на църквата е извършена в през 1980— 1990-те години на миналия век. А на 22 септември 1981 г. на южната й фасада е възстановен главният официален мемориал на Република България - Паметникът на Незнайния войн, по проект на Никола Николов.

Римски катакомби под древния храм

Под настоящата базилика „Света София“ са експонирани гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика и останките от три по-ранни църкви, които специалистите оценяват като равни па своята историческа и художествена стойност на римските катакомби. Четвъртата църковна сграда е изградена в края на V- началото на VI в. Експонираните гробове и гробници са около 50 и се вместват в периода III - V в., каменни саркофази, цистови гробове, зидани тухлени гробници - с плоско покритие от каменни плочи и засводени.

Макар и рядко, някои от засводените зидани гробници са стенописвани. Типичен пример за това е гробницата на Хонорий, разкрита северозападно от базиликата „Света София“ и датирана през V в. Върху свода на люнета е разположен надпис с червени букви, който гласи: „Хонорий, раб Божи“.