Назад

Спорът за наема на жилища през сайтове - бизнес за 84 млн. лв. годишно

29.11.2019 г., стр. 2-3

Толкова е оборотът на платформата Airbnb в България

Само в София чрез нея се предлагат 2755 апартамента

Христо Николов

До спор за около 1 милион лева се свеждат промените в туристическия закон, които засягат краткосрочното наемане на жилища през дигитални платформи. Те бяха предложени от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова и зам.-председателя на парламента Валери Симеонов. С толкова биха нараснали постъпленията на общините от туристическия данък, ако тези жилища бъдат възприети като туристически обекти, които трябва да плащат на местната община, стана ясно от изявления на ръководството на Българската стартъп асоциация (BESCO).

Месечният оборот само на платформата за краткосрочно отдаване на апартаменти под наем Airbnb в България е около 7 милиона лева, съобщи изпълнителният директор на асоциацията Добромир Иванов. В столицата под наем по този начин се дават към 2755 апартамента (виж инфо-графиката). Според него всички собственици на такива жилища плащат данъци върху този доход, но ако трябва да плащат и туристически данък. Столичната община ще получи от това допълнително към половин милион лева годишно.

Още половин милион лева на година биха получили всички останали общини, т.е. ощетяването на местните бюджети от липсата на задължителна категоризация е около 1 млн. лв. годишно.

Данъчни експерти обаче посочват, че ако жилището се дава краткосрочно под наем, но собственикът не декларира приходите пред НАП, то тогава пропуснатите приходи от хазната са далеч повече от 1 млн. лв. При годишен оборот от над 80 млн. лв. би трябвало само от данък върху доходите на регистрираните в Airbnb да влизат 8 млн. лева годишно. Междувременно Менда Стоянова и Валери Симеонов промениха първоначалното си предложение и вече смятат, че не е нужно да има категоризация, но трябва да има задължително вписване на тези жилища в регистъра на местата за настаняване (виж карето на 3-а стр.). Което обаче според сегашния Закон за туризма също води до плащане на туристически данък на местната община.

„В България има дълбоко неразбиране какво е дигитален бизнес и затова подобни предложения биха убили дейността у нас на платформи като Airbnb, Booking, Expedia др. Преди всичко е много спорно дали краткосрочното отдаване под наем представлява туризъм, тъй като много често тези жилища се наемат от големи фирми, за да настаняват в тях свои служители от чужбина. Ползват се и от много държавни чиновници, които идват в командировка“, изтъкна Борис Павлов, мениджър, който се занимава с помощ на собствениците, желаещи да отдават имоти под краткосрочен наем.

По думите му бумът на предлагането на апартаменти през дигиталните платформи съвпада с разцвета на нискотарифните авиокомпании, което увеличи значително Туристическия поток към София и другите големи градове в България през последните 2-3 години. „Това са нискобюджетни туристи, които все пак харчат парите си тук и от тях печелят цял куп съпътстващи бизнеси. Ако ограничим изкуствено броя на предлаганите апартаменти, няма да накараме тези хора да търсят хотели - те просто ще престанат да идват“, подчерта той. И заяви, че по света може и да е нормално да се вземат мерки за намаляване на туристическия поток, но „ние не сме Венеция или Париж, за да спираме туристите“.

Според ръководството на асоциацията собствениците на жилища, които ги дават под наем през онлайн платформи, нямат нищо против да плащат туристическия данък, който ще им излиза по около 200 лв. годишно.

Но според тях категоризацията е една от най-тромавите дейности във всяка община и трите месеца, които законодателят се кани да отпусне за това, няма да стигнат.

Според Борис Павлов не било уместно вменяването на вина на самите дигитални платформи за нарушения, които извършват собствениците на жилища.

В текстовете на Менда Стоянова и Валери Симеонов се казва, че при системно нарушение министърът на туризма трябва да иска от съда да спре достъпа до съответния сайт. Системно нарушение означава едно нарушение да бъде направено поне три пъти.

„Това на практика означава например да спрем фейсбук, защото в някоя група някой предлага жилище, което не е регистрирано, и го прави за трети път. Безспорно ще се прочуем по света, ако го направим, но, за съжаление, това ще нанесе на държавата имиджови щети за стотици милиони“, каза Добромир Иванов.

Стартъп асоциацията няма нищо против да се регламентира по-точно дейността на онлайн платформите за краткосрочно отдаване на жилища под наем.

„Но нека това не се извършва без никакъв дебат и в последния момент.

Ние сме готови да предоставим нашата експертиза и да участваме в работна група за разглеждане на такива промени“, каза Добромир Иванов. Асоциацията, създадена преди 2 години, представлява към 500 фирми от IT сектора с над 11 хиляди заети в тях, предимно млади хора.

Съседи топили в общината собственика на първото жилище у нас, дадено през Airbnb

Завистливи съседи и тромава администрация вгорчили трите месеца престой на първия наемател на жилище у нас, дадено през платформата Airbnb, разказа Борис Павлов. Това се случило преди 4 години. Наемателката била българка, чието малко име по негов спомен било Нели. Тя живеела дълго време в САЩ и се връщала за първи път в София от десетилетия. Купила си апартамент в центъра, но докато чака да го ремонтират, наела през Airbnb друг.

Още на втората седмица бдителен съсед извикал представители на общинското предприятие „Туризъм“, за да проверят дали апартаментът не се дава под наем незаконно. Оказало се, че трябва да получи разрешително като място за настаняване, и собственикът платил за документа.

Съседът обаче не се предал и след още един месец извикал представители на архитектурния отдел на общината да проверят дали няма някакво нарушение. Те пък заявили, че тъй като апартаментът е с променено предназначение, което е направено без съответното разрешение, се извършва нарушение на Закона за устройство на територията, за което собственикът дължи глоба. Докато споровете продължавали, наемателката си довършила ремонта и се изнесла.

Дадоха заден: няма да има категоризация, а само регистрационен режим

Лиляна Клисурова

Няма да се въвежда категоризация, а само регистрационен режим за имотите, отдавани под наем чрез електронни платформи като Airbnb, Booking и др. Това обявиха вносителите на промените в Закона за туризма Менда Стоянова и Валери Симеонов. Шефката на бюджетната комисия и лидерът на НФСБ обясниха, че целта на промените не е цензура, а регулиране на един нов вид бизнес, за да се плащат данъци за него.

Потребителите на Airbnb, Booking и другите онлайн платформи за настаняване няма да бъдат засегнати от промените, гарантира Стоянова. От думите й обаче стана ясно, че няма да отпадне текстът, според който при 4 нарушения може да се поиска от съда съответната платформа да бъде спряна. „Не виждам причина да отпада, след като в момента за 1 касова бележка НАП трябва да запечата един обект“, обясни тя. Airbnb за разлика от други сайтове изпълнява законите на държавата, в която оперира, каза още Стоянова.

"Това не е цензура, а обхващане на голяма категория туристически обекти, които са изцяло в сивия сектор и не плащат и 1 стотинка данък", каза Симеонов.