Манастирите са създадени в различни епохи – от IV век до наши дни. Намират се в различно състояние на съхраненост – от напълно разрушени до пълноценно действащи. Общото между тях е манастирското им призвание и това, че понастоящем попадат в гравитационното поле на нашия днешен столичен град.
Колко са манастирите на Софийското Светогорие?
Приблизителният им брой е 40, но окончателно число не може да има, защото и в наши дни се откриват археологически останки от древни обители, въздигат се нови…
Ето днешния списък на манастирите от Софийското Светогорие:

Балшенски "Св. Теодор Стратилат" Бистришки "Св. Петка" Бистришки "Св. св. Йоаким и Анна" Боянски "Св. св. Никола и Пантелеймон" Буховски "Св. архангел Михаил"
Буховски "Св. Мария Магдалена" Владайски "Св. Петка" Германски "Св. Йоан Рилски" Горнобански "Св. св. Кирил и Методий" Горнобански "Св. Георги"
Дивотински "Св. Троица" Долнобогровски "Св. св. Петър и Павел" Драгалевски "Св. Богородица Витошка" Дървенишки "Св. Илия" Елешнишки "Св. Богородица"
Илиенски "Св. Илия" Клисурски "Св. Петка" Кладнишки "Св. Николай" Княжевски "Св. апостол Лука" Кокалянски "Св. архангел Михаил"
Кътински "св. 40 мъченици" Курилски "Св. Йоан Рилски" Лозенски "Св. Троица" Лозенски "Св. Спас" Лозенски "Св. Димитър"
Лозенски "Св. св. Петър и Павел" Казиченски "Рождество Богородично" Кремиковски "Св. Георги" Мърчаевски "Св. Троица" Обрадовски "Св. Мина"
Орландовски "Св. Три Светители" Панчаревски "Св. Николай Летни" Пасарелски "Св. св. Петър и Павел" Подгумерски "Св. Димитър" Равнополски "Св. 40 мъченици"
Сеславски "Св. Николай" Суходолски "Св. Троица" Челопеченски "Св. Богородица" Чепински "Св. Три Светители" Шияковски "Св. архангел Михаил"
Назад

Кремиковски манастир „Св. Георги“

Кремиковският манастир „Св. Георги“ се намира сред борова гора в полите на Стара планина, на 2 км по хубав асфалтов път северно от кв. Кремиковци.

От ктиторския надпис знаем, че в 1493 г. манастирската църква е издигната и изписана със средства на местния болярин Радивой. От същия период са оцелели до днес Кремиковското евангелие (1497) и икона на Христос Вседържител, която се съхранява в криптата на храма „Св. Александър Невски“. В обителта са се пазели мощи на св. Георги Нови Софийски, имало е богата библиотека с ценни ръкописи.

В края на XIX в. тук се заселват монахини от Македония, а в началото на XX в. се построява нов, по-голям купулен храм, посвенет на Покров Богородичен.

Старата църква е отлично реставрирана и най-забележителното в обителта днес са стенописите от 1493 г. в нея – представителен образец на поствизантийското изкуство. Ктиторската композиция в притвора на храма е един от бисерите на средновековното българско изкуство.